автор: Albatros

... а от истината проста нито вест – и нито кост
няма ли човек на моста, вижте под самия мост,
може снощи да е скочил? – изтрещял от самота,
и – връз каменните плочи, отлетял е от света,
няма смисъл? – да го дирят сто ченгета в МВР,

щом наметне му Всемирът тихо сетното сетре,
и мълчи Съдбата – лъгла, свряна в празна пещера –
кой бе той, защо си тръгна, и защо смъртта избра?
Думичката ми е проста, в гърлото ми – рибя кост.
Няма ли човек на моста, е излишен всеки мост.

26 юний 2020 г.
гр. София, 18, 25 ч.