автор: Marta

Дъждът от май се е запътил към морето...и се
помайва
и помайва в юни...
върви,
върви все по-уверено на изток от понеделник,
нарамил огромните облачни раници,
наметнат с атлазени плащове, бродирани с мълнии,
напълнил със ледени топчета дълбоките джобове.

Големият дъжд върви към морето.

По пътя вали безсистемно,
по пътя шумно се смее
и плаче на воля -
нищо общо със Хамлет,
по-скоро Меркуцио някакъв юнски,
сменя черните домина със цветните маски,
трагичен изричен палячо,
играе си с ледени топчета,
играе със стъклени перли...
играе, играе, играе.

Забравя, че гони морето,
забравя - към него е тръгнал,
и стигна чак тази неделя,

за да падне там бездиханен...

Заваля дъжд над морето.

Дъждът на море стана.