автор: flagumdei

Това, което беше нежност, става мрак –
Сив облак от раздели и отсъствия.
И дните вече нямат имена,
и пътищата са маскирани безпътици.

Ако една любов се умори,
ако загуби топлото и светлото,
дали е съществувала или
сме я объркали със нещо мимолетно?

А може би тя с вечния си глад
за хипнотично безгранично посвещаване
изяжда егото на своите деца
и ги извайва в Ние, но от пясък.

Но ако не поливаме сместа
с грижовни капки влага от кръвта ни,
изваяното рухва в шепа прах
и всеки пак потъва в самотата си.

Онази скрита нежност ме боли,
защото вече е ненужна и нечакана,
но и насън ще ти я дам дори,
защото тя е по-голяма и от двама ни.