автор: loveforever

Познавал ли си някога жена
фриволна, окрилена, безгранична
разцъфла в зной от семпла красота,
разбридана до пристъп на магичност?

Докосвал ли си нейната душа -
ефирна като майски цвят отронен,
гореща, страстна, с дивна топлота,
блажена като сладко-меден спомен?

Намирал ли си бисери в нощта -
чифт въглени омайни сред звездите
и хиляди блещукащи слънца
загнездили се тайно във очите и?

Потъвал ли си в приказка една
изваяна от трепети мелодия,
превръщаща в оазис пустошта,
а самота в празнична рапсодия?

Обичал ли си някога така,
че да гориш в пожари безметежно,
а времето да спира на мига,
във който се усмихне тя със нежност.