автор: LATINKA-ZLATNA

Името на Ловеч говори много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Той е една компилация от много епохи, от времена във времената.
Неслучайно градът е бил именуван Мелта, защото всъщност е основан от гордите мелди. А мелдите са траки, които са се занимавали с отглеждането на тръстика.

Ловеч съществува още от древността, минава през тъмните средни векове. Той е един от важните центрове на Първото българско царство и основен средищен център на Второто българско царство. И днес ни гледат бойниците от твърдината на великите владетели. Тук още се чуват гласовете на траки и римляни, готи и византийци, славяни и прабългари, ехтят гласовете на мелдите, кънтят конските копита по древните калдъръмени пътища на римските кохорти, както и на българските конници, чува се звънтенето на мечовете на братята Асеневци, из крепостта звучат мъжките баритони на Иван Срацимир, Иван Шишман и на техните боляри, бродят сенките на дядо Ловчу, на Уста Колю Фичето и на дякон Левски. Времена, времена, времена...

Полисът идва от миналото и ще пребъдва във вечността. Нека не забравяме, че бъдещето е също история, защото историята е наука за миналото, настоящето и бъдещето.

Трябва по-често да се обръщаме назад във вековете и да помним откъде идваме, за да знаем накъде отиваме - от Мелта към Ловеч, от Ловеч към себе си, защото това е най-дългият, най-трудният и най-отговорен път! И в заключение ще цитирам паметното слова на Апостола на българската свобода: „Времето е в нас и ние сме във времето!”, а в интерпретация ще добавя: Ние сме в Ловеч и Ловеч е в нас!


________________________
Б.а. На 10.05.2014 г. в Клуба на дейците на културата – Ловеч беше представен Националният алманах „Ехо от Мелта”. Това е словото ми, поместено в алманаха.
Материалът е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.