автор: strega

Няма нищо красиво в пейзажа отсреща –
бели снежни човеци,
запалени свещи…
Заледеният дъжд тишината повдига,
а водата в капчуците все не достига.
А водата в небето е твърде горчива,
всяка капка в сърцето до кръв се забива.
С тънка скъсана нощница времето стъпва
и ръката на Бог от молитви изтръпва.

Ще затвори над мен уморени клепачи,
ще излезе навън
да не видя че плаче,
с две очи като въглен и сламена шапка
ще си тръгне с човеците
капка по капка.

Може би на света ще му включат система,
може би есента свойте птици ще вземе,

знам, пейзажа отпред и след мен ще го има,
но сега е любов…
и е сняг…
и е зима…