автор: mariq-desislava

В меланхолии и ромони -
така изтиктака живота ми,
все едно да танцуваш без музика.
Мечтите ми бяха с есенно деколте,
а любимото ми занимание -
да се шляя из световете,
да обръщам наопаки душите,
да рецитирам небето.

Като горд притежател
на докторантура по плач
това, което не научих
е да се преструвам,
да бъда някой друг,
но пък винаги мога да се изгубя,
дори в бароковата залисия
на градските ориентири.
Хората така и не опознах
в бързината себе си да диря.

Тихото вързопче щастие потъна
някъде между препарираните години
и пръснатите залези.
След пищните истерии на духа
смъртта е само земното отсъствие
и завръщане вкъщи
като минирано слънце.