автор: solen_karamel

Черна сянка - свобода,
бялата я гони.
Няма да ме хванеш жива
ехото отрони.

Този ден е всъщност – нощ,
призив за тирани.
Бяла сянка – много мощ,
черната се брани.

Парят стъпките катран,
бърза да намери стряха
щом се влее на нощта
във обятията плахи.

Дъх поела в сипкав мрак
подминават крачки
скришом се прекръства пак
ангелът се ражда.