Живея в столицата на света
и шум поглъща всяка клетка
по покривите някаква жена сади дървета
трепери сякаш е студено!
Друг пък плува като риба
на покрива в басейна златен
света отдолу миже вяло
мравуняк, който ме поглъща!
Какво съм дал на този свят огромен
храна за мравките, вода която не е моя
Аз днес отново съм наказан
и моля мравките за тях се моля!
Моите приятеле живеят в мравуняк
и черната им плът ме вдъхновява
в този свят на ветровете
дано останем цели!
Не искам да съм мравка
Не не искам!
Не искам да съм черен, лъскав и различен
света на мравките в тази круша
на лято си мирише!
Дори и в други светове живота да ме тласне
ще се завръщам с мравешката колесница
ще се оглеждам в зеленото на лятото
в огледалцето на някое красиво птиче!