автор: Kanegan

Незабравките говорят,
със синевата на очите си...
И песента на славеят,
оглася цялата вселена,
разпалил първите лъчи на утрото...
Полъхът на тополите,
е сребърна феерия,
която си играе с вятъра...
Люлякът във бяло,
окичил тишината,
простира сянка
в дуварите...
Ромонът на реката,
наддумва лястовиците,
и стръковете на папура,
прорастват над листака...
По къщите с покриви
застинали в пролетна дрямка,
времето слиза на пръсти...
Някакви жаби,
надкрякват покоя...
Пролетна идилия-
почувствано свършенство...