автор: tearfly

Оставям на виното тихата нежност да помни
онези възкръснали изгреви, в които кафето
и празната чаша с еликсира от грозде
проблясват в шепи на влюбени.
Обещано докосване в семка на залез,
запотени мечти – отесняла във дрехата младост.
Пак стича се въздухът, кондензирал в очите ми -
закодирана формула знание.
Малко мрак за ”довиждане” и откъснато щастие
ваксинират със думите липсите.
Правилата са лустро за душица потънала,
запреглъщала въздух и спомени.
Закачено писмо, за крачето на гълъб,
известява за устни отчаяни,
а посоката – истинска и до болка мечтана е.
Умира нощта във скафандър.