Знам за жената нещо. Знам, че всяка жена плете, бродира и мие прозорци. И всичко това е свързано с кръвта. Та – жената плете. Всяка жена е плела някога, поне интриги – за натрапницата, която иска да ѝ отнеме момчето, което така или иначе не е нейно,
за подлизурката, дето иска да ѝ отнеме работата, която тя самата не заслужава, за съседката, която си реше косата и космите ѝ падат в балкона ѝ. Всяка жена също така някога е плела въображаеми тарлъчки на мечтаното си дете, плела е чорапи на любимия си, който вече е пенсиониран Джеймс Бондовец…
Освен това всяка жена бродира. Бродира из хола, из дневната, пред хладилника, докато чака мъжа си, или децата от клуб, или бродира насам-натам, за да измисли какво да каже, задето е бродирала някъде извън дома.
Освен това жените винаги мият прозорци. Това ги пречиства. Това отваря всичките им чакри, отваря им дробовете, отваря им глътка… Миенето на прозорци пречиства аурата на дома, а ако жената има домашна помощница, то тогава замива стъклата на пунта-мара очилата си за „работа пред компютъра“, докато гледа сластно новия колега. Освен това… Освен това всички тези плетни, бродирни, мийни… всичко това раздвижва кръвта на жената и тя става по-румена, по-стройна, по-надъхана за екшън, по-искаща екшън… Всичко е в раздвижването на кръвта. Ако вашата жена не прави нито едно от тези задвижващи моторите ѝ на желанието, то можете да ползвате масажи, нервиране, бягане от точилката ѝ, гонене с точилка.
Всичко е в раздвижването на кръвта и мислите. Мислите пораждат желания, а желанията – страсти.
А кой не иска страстна жена? Е, може да не е собствената.