автор: Dimi

Какво е да усещаш, че те има,
че стъпките по пясъка остават,
че мястото до теб не е измислено,
а в погледа ти още тлей жарава?
Дали това е просто да разбираш,
че утре може нищо да не помниш,
но днес си господар на свойто име
и имаш към света безброй въпроси?
И имаш още чистичка постеля
и маса с хляб, винО и вкусно ястие,
и милата в сърцето и до тебе,
навярно си е лукс, но е прекрасен.
И имайки ги да ги изоставиш
по някаква привременна причина,
но ти си знаеш, казват неразбралите,
а аз си казвам - жив си, ще премине.
До днес. Сега не зная как да моля
и за какво не зная, тъй е трудно
без нашата си искрена интимност...
Но живи сме, а утре...ще е друго...