автор: Gabriel

Крилата ми не стават за пера за писане
невидим се събудих
само за да Ни рисувам
ако дори едно перо
можело е да послужи
на Тебе бих го дал
на мен не ми е нужно

Аз пиша само с дъх
неопознат от друг
освен от Теб
погалил лъх
от твоята въздишка
която легнала е в плът
дето устните изписват

Не го виня
света, окови извалял
не я коря, земята
крехко спряла
за да венчае невъзможности
и ето във полята й тревожни
има цветове
които пожелаха се взаимно
изгряват и във зима

Защото няма в този свят сезон
да реже собствения клон
за някогашно цъфване
когато кацнал е небесен стон
върху новото възкръсване