автор: Albatros

Навред безмълвици и страх.
И булевардът зейва – празен.
Това ли, Боже, доживях? –
през маските да се намразим.
Жандармеристи без лица.
Ченгета в луднали патрулки.
Кой смете нашите слънца?
Кой смачка нашите светулки?
Кой в нас надеждата уби,
че Бог е справедлив и мъдър.
Че всеки миг е – може би? –
небесна милост – и присъда.
Не зърнах нийде днес дете
да си рисува по асфалта.
Това от нас изискват Те! –
страхлив народ, и тъп – и калпав.
Вървя в напуснатия град
като през гробище на хълма.
И даже пролетният цвят
със страх душата ми изпълва.

Къде отива този свят? –
мълчи Вселената безмълвна.

25 март 2020 г.
гр. Варна, 19, 10 ч.