Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 443
ХуЛитери: 5
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: yd
:: pavlinag
:: rajsun
:: mariq-desislava
:: pc_indi

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтрах
раздел: Избрано проза
автор: ElenaZelena

Светът върви към края си. Прасковите цъфтят като полудели, черните лебедите са изядени от лисици, хората падат пияни край градските канали, а в джобовете им се търкалят ланшни кестени.
20-ти март е. Петък. Твърде рано за лято. Твърде късно за прошка. Обикалям старите улици, плочките шляпат под краката ми в ритъма на стари градски песни, гаргите им припяват, докато гнездата им в клоните на тополите пустеят. На отсрещния тротоар стои момиче. Младо, красиво, безумно красиво. Няма как вирусът да го е подминал, всеки нормален вирус, човек или бактерия би си строшил краката да полегне в меките ѝ длани, да се отърка в лигавицата ѝ и да прилепне към белите ѝ дробове като жаба в топла тиня. Махва ми. Озъртам се, наоколо няма никого. Очевидно мен гледа. Сам съм пред това изпитание, матросовец, колебаещ се дали да се метне пред амбразурата на коронавируса в името на върховната наслада. Усмихвам се плахо.
- Имаш ли цигара? – провиква се.
Инстинктивно стискам ръката си в джоба, ръбовете на Ротманс-а се впиват в изстиналите ми пръсти.
Клатя глава отрицателно.
- Не – извиквам хрипливо обратно.
Тя махва отново, все едно казва „е, нищо, де“ и тръгва, излъчваща цялото великолепие, свежест и изящество, на които е способно едно човешко същество, а въздухът около нея притреперва от възбуда и нетърпение да я обгърне. Краката ми се подкосяват и трудно ги овладявам, опитвайки се да отмина с достойнство. Извървявам десетина метра, сигурно си е отишла вече, ръцете ми треперят. Измъквам със схванати пръсти кутията и паля цигара. Поемам дълбоко дима, който обикаля дробовете ми, танцува и изпълва вътрешностите ми с глухота и фалшиво спокойствие. Блажено издишам. Дръпвам още два пъти, главата ми се замайва леко, а около лицето ми се стелят бледни облаци. Почти съм върнал нормалния ход на сърцето и краката си. Обръщам се. Тя стои на улицата и ме гледа, по устните ѝ играе лека усмивка. Гаргите грачат от върховете на тополите. Пролет е. Може би последната пролет в живота ми.


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.03.2020 @ 09:11:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Любопитство
автор: sabin
194 четения | оценка няма

показвания 26970
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Страх" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Страх
от tearfly на 21.03.2020 @ 20:49:46
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, Елена! В този „страх” има нещо друго, което, нетипично за ситуацията, буди усмивка… и сякаш апокалиптичното са смалява в ръцете на момичето…
Текстът ми се разля блажено, като мека ракия в гърлото… по време на домашен арест…


Re: Страх
от ElenaZelena на 22.03.2020 @ 15:32:34
(Профил | Изпрати бележка) http://elenazelena.blogspot.com
Благодаря за думите, tearfly! Поздрави :)

]


Re: Страх
от Kanegan на 22.03.2020 @ 14:36:24
(Профил | Изпрати бележка)
Страхът не е любов, но в този разказ се трансформира...И ми беше хубаво да осъзная идеята на авторът...Благодаря!


Re: Страх
от ElenaZelena на 22.03.2020 @ 15:33:09
(Профил | Изпрати бележка) http://elenazelena.blogspot.com
Благодаря за коментара! Поздрави :)

]