автор: zinka

Празник. Карантина.
Облачно-дъждовно.
Котката на скрина
гледа ме виновно.

Тя не е виновна
и виновни няма -
потърпевши има,
дух предали – двама.

Кашлям. Не е суха.
И броя до двайсет!
Дишам. Да го духа
Ковид-деветнайсе!

Много се говори
как да се предпазим -
гдето много хора -
там пълзят зарази!

Бързо се прихваща
пустият му вирус!
Старото отпраща –
пише го на минус.

Май че за добро е
да се поокастри –
никнат нови спори,
гинат стари храсти.

Може да гъбяса
този свят и нека!
Господ не мирясва
да спаси човека!

Хайде по кафенце
и по лакардийка...
Дрънка стари менци
баба попадийка...