Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях
и в доживотна килия
дните без въздух броях.
Внучко на майстор Илия,
време е да разбереш и ти -
вятърът мелници движи.
Сила в небето цъфти,
огънят облаци ближе.
Страшно надвисва заканата
като съдбовна прокоба.
Може би черните врани
ще те изровят от гроба,
но връхлети ли те силата,
тихо не стой зад стените,
а превърни ескадрилата
в първи помощник на дните си.