автор: victo

Откъснах годините от календара
и продължих с лекота напред,
но като заглъхнала китара
спомени кръжат навред.
Напомнят ми отново и отново
колко много сме пропуснали с теб,
но няма връщане назад,
пропиляхме дадения шанс.
Подтискай в теб надигнатия гняв,
желая ти нов любовен транс
открил си болката отляво,
на сърцето сподавения глас-
чуй в момента подходящ,
но не налагай прекомерната си власт,
за да не останеш вечно търсещ
обекта на любовната си страст.
Очаквам да намериш щастието,
което не откри със мен,
не вярвам в съмнителни проклятия,
надявам се да бъдеш променен.
Прости за моята заблуда,
излъга ме сърцето с теб,
бъди щастлив с новата си муза
и продължавай пътя си напред.