автор: Albatros

... така да ми се ходи на море! – със някоя девойчица красива,
да си я гледам – в бански на каре, развяла ветролейната си грива,
да я прегръщам в дългите вълни, и – ако Бог рече, да я целуна! –
да ѝ река: – Момиче, остани! – и да ѝ стелна сетната си дюна,
да скитаме по стихналия плаж, пред нас изопнал гръб със километри,

и аз – превзел света на абордаж, да чезна във прегръдките ѝ светли,
сияйница! – из нейните коси да ровя със несръчните си пръсти,
в камъша със прекършени реси Бог тихичко над нас да се прекръсти,
и гларусът, изграчил горно ре, да отлети – побратим мой бездомен...
Така да ми се ходи на море! – с девойката от моя сън – и спомен.

27 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 20, 10 ч.