... каква утеха е това,
че те обичам невъзможно?
Бълбукат в моята глава
въпроси с повишена сложност.
Не знам къде, кога и как
да те направя по-щастлива?
Дали в припадащия мрак,
или под слънчевата грива?
На плажа да те заведа?
Или в горите тилилейски?
Да тръгнем под ръка в дъжда
из парка с гърбавите пейки?
Из тия ледни зимни дни
на мене иде ми да викам.
Ела при мен? – и остани! –
защото аз без теб съм Никой.
Шал ще ти купя – цвят бордо,
да си красива, моя свидна!
Аз чакам цял живот Годо.
Ала Годо все тъй не идва.
23 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 9, 55 ч.