автор: poligraf

Те - очите, слепи са за нея.
Истински се вижда със сърцата.
Моята - Светица я наричам,
богата с обичта за сто живота.

До скута ти, Светице, ще приседна,
ще милвам нежно твоето лице,
до корен болката на всички взела,
тупти до мен най - топлото сърце,

че надежда жива си - стоглава,
на добротата пристан и солта,
и семейната погача бяла,
нахранила с любов и светлина!

Че без теб дъгата не се ражда,
ранена е на слънцето жарта,
знай, със нищо тя не е сравнима
тръпката от огъня на любовта!

Със молив, остър, времето рисува
ескизи от живота споделен.
Със теб, Светице, всеки миг си струва!
Благодаря ти, че те има в мен!