автор: KumaLisa

На залезите тъжните лъчи обичам,
със златното рисувам своите мечти
и никой няма да ме види, никой,
защото в тях сама се скривам.
Тогава самотата не тежи,
Както и в дъжда сълзите се разливат.
По мокрите ми стъпки никой няма да ме следва,
Ще бъдат само мои и ще пребродя с тях
Пътеки, пътища и небеса,
Където само аз ще стъпвам.
Ревниво ще ги пазя,
На другите очите няма да ги разберат.
На залезите своята несбъдната любов обричам.

28.02.2000.