автор: traveling_musician

Земята нежно ни говори,
тъй както никой досега.
Отдолу никне крехка роза.
Отгоре пада звезден прах.

Дали ще бъдеш вече спомен
по своя нежен майчин път?
Дали скръбта забива нокът
във церебралния ми стълб?

Дали мастилен сън се рони
от яворовските ни дни?
Дали ще бъдем отговорни
за две очи, изтлели в стих?

Дали, когато се прегънем,
в душите ще искрят сълзи?
Дали, в очакване да съмне,
отнякъде ще литне птица?