автор: Albatros

Когато мисълта ми заработи
и ми разпука сивата кора,
живея на високи обороти –
и нямам намерение да спра.
Дали отивам, или се завръщам,
дали ви будя с песен, или вик?

За всекиго светът е топла къща,
в която всички сме дошли за миг.
От влъхвите навярно съм орисан
на вечен път по Майката Земя.
Човекът е Божествената мисъл,
която никой тъй не проумя.

31 януарий 2020 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.