автор: Efrosina

Всички отдавна заспаха.
Притихна домът.
В света се всели самотата.
Сякаш единствена във вселената,
жената обгърна с взор тишината -
на монитора –
от мъжа недовършен чертеж,
върху масата –
на момичето недорешена задача
в тетрадка разтворена,
по пода –
на момчето разноцветни фигурки
от недоиздигнат строеж.
Тя потръпна разстроена:
„И този ден е бил само репетиция за живеене
като всичките ни дни.
А истинският живот е обречен безнадеждно
да закъснее.”
Без никого да вини -
изключи компютъра,
затвори тетрадката,
прибра на момчешкия замък отломките.
И си легна последна.
Чак тогава времето на вечността дари
този ден несъвършен.