автор: xubavka

Посветено

… Копчето ми падна в онзи зимен ден, когато северните ветрове бяха строили армиите си, а пиколото отсъстваше защото си похапваше от американския пай за празника, и таксиджията който чакаше, ми отнесе паметта към Терминал 2, стисках последните си левчета в пазвата, спестени от мама и се чудех царят Лъв ли беше или Лев, или няма такъв филм, и когато ми падна пердето заедно с корниза, и то падна някъде между хилядолетията, а викът ти се чуваше през прозорците на Вечността. Откъснах всичките листа на календара, в който нямахме бъдеще с теб, накъсах ги на парченца, и ги хвърлих в камината, където догаряше последният ми огън, запален от теб …

01.01.2020, 21.00 часа