автор: liulina

Тя, жената, която срещнах на улицата,
често бързаща, замислена, сериозна,
носеща в себе си мехлеми за душата,
с пестелива усмивка сякаш луксозна...
Тя, все даваща щастие на другите,
на децата си, на близките, на кучето,
тя, като майката и като съругата,
която утре ще е бабата на внучето...
Тя, която дава безкористно и милосърдно,
защото в това е нейното призвание,
която труди се наистина усърдно,
за сигурност, но не и за признание...
За нея вдигам тост и пия от обувката и,
обувката от изморените и крака,
тя, която ви приспива с целувка
и ви приготвя за вечеря мусака ...
За жената със захабените ръце,
с очи парещи от обич като въглени,
поднесла ви своето истинско сърце
градяща силата на вашите бъднини!