тя
с малка чантичка на цветя
кожена
естество
разбутва облаците до чисто синьо
се събужда – чантата ѝ голяма
но не колкото сърцето
разрязва тичаща деня на липси
издухва оловните облаци
и пак сиво
планините са прегради – гръбнак на отчаянието
и времето – хлъзгав охлюв
отпечатало върху снимка пътуване
сняг
повърхности
тунел
пуловерът ѝ цвят – въздишка на трева
изпраща косите си фотографирани на вятъра
между страниците
а после
в ръцете
и право в сърцето
ти
скача