автор: stanina

Рени се суетеше на печката и чешмата едновременно. Беше обещала на Силвето, че вече няма да я прибира последна от детската, и почти успя: само три деца завари. Докато минат през супера и се приберат, вече се стъмни.
- Силве, картофена супа искаш ли?
- Да, мамо, всичко ще ям. Аз съм добро дете!
Силвето седеше на стола до прозореца, държеше се с ръчички отстрани и си клатеше крачетата. Рени ѝ хвърли един поглед през рамо и продължи да бели картофите.
- Мамо, мамо, а госпожата вчера каза, че майка ми не е в ред - опита се да надвика чешмата Силвето.
- Какво? А-ха, и защо?
- Защото бях с различни чорапа.
- Чорааапи! Или чорапчета! Не "различни чорапа"!
- Добре, бях с различни чорапи. Аз ѝ казах, че сама се обувам, че аз не съм в ред, но тя каза, че съм добро дете и ме похвали пред всички, че сама се обувам!
Рени пусна картофите във врящата тенджера и се обърна към Силвето, като я изгледа учудено от горе до долу.
- Маме, ти и днес си ходила с различни?
- Днеска цялата група бяхме добри деца, всички бяхме с различни! За това ще ям картофена супа! - скочи Силвето от стола и се затича към телевизора, започваше песничката на Сънчо.