автор: jan

Музикантът изпълняваше на своята цигулка един и същ репертоар вече втора година откакто бе освободен от работа и свиреше на улицата и в подлеза.
Онази концертна зала изгоря заедно с половината опера. Останалото пожарникарите успяха да спасят. Ако погледнеш от улицата във вътрешността можеш да видиш как в локви плуват плюшени завеси и сиви дървени кончета-аксесоари от едно представление. Ако се приближиш достатъчно ще ти се открие друга картина-онази на разхвърляните нотни листа и на мокрите столове-тапицирани от най-добрите майстори в занаята. Да взимаш нещо за спомен от там не е възможно, въпреки че си посещавал редовно представленията и всичко наоколо ти е позната.
В девет сутринта вече бе изцяло готов. Изкъпан, парфюмиран с добре лъснати нокти на ръцете посрещаше онези познати, които някога му подаряваха цветя, а сега пускаха монета в симпатичната шапка. Следваше пауза между отделните партии; топло кафе му даваха без пари от близкото заведение...Мотивът: привличал доста клиентела, която пазела топли спомени за него и концертната зала. После момичето му носеше сандвич изглеждащ огромен заради кетчупа и майонезата.
Следобед тръгваше към подлеза. Там често се отбиваше една певица, която пък изпълняваше народни песни с музикален съпровод; разбираха се кой кога ще ползва онзи симпатичен ъгъл, който бяха кръстили „сцената“. Ако все пак се засечаха той я изчакваше да изпее всички песни, които знае. По някое време от близкото заведение и носеха кафе. Мотивът: привличала клиентела- онези хора, които някога и поднасяли цветя, а сега пускали монети в симпатичната шапка.