автор: tearfly

Облечена съм в бяло и боли!
Цветът е сам, преди танцува в жълто,
по вятъра изпращаш ми конци,
дошивам чувството ми празно.
Мъглата е разнежила студа,
а той нахлува в тъжните ми кости,
заспивам сякаш в бяла смърт сега.
Да диша само дяволът го може.
А Слънцето - заклет анорексик -
облизва празните ми длани,
да те докосвам - се превръща в мит,
залязвам в бяло и заспивам, после…