автор: yotovava

Здрачът взе да се загърля
като дрипава мома
и на крачка-две, на хвърлей
пътят спира у дома.

Стършелите наедряха,
стават тромави и зли.
Приюти ме топла стряха.
Сняг над билото вали.

Залезът е твърде скучен
и над къщите кърви.
Иде зима. Като куче
по петите му върви.

А в огнището припуква
ялов стогодишен цер.
Пише с разжарени букви
Бог във вехтия тефтер.

Приказка за тишината,
за любов и за лъжи
почнах я! – а по-нататък
някой друг да продължи.