тихо до камината плета чорапи
до мен си
грееш повече от огъня
пека ти сладки
от онези които топиш в мляко и кафе
преди да ти счупят зъбите
и притваряш очи от ванилия в усмивката
с толкова шоколад в сърцето живеем
разтопен в очите на вярата ни
където работят малки захарни човечета
с отхапани хрупкави шапки
а джинджифилът в следите им
киха на прага
а ние вътре
още по-влюбени
греем камината