автор: stanina

Сутрин, щом отвореше очички, Катето скачаше от леглото и тичаше на прозореца, отваряше го широко и сядаше на табуретката до него. От паничката, която мама ѝ приготвяше още от вечерта, изсипваше храната отвън на перваза, подпираше брадичка с ръце и се вторачваше в гъстия листак на сливата пред прозореца.
След малко две ококорени оченца блясваха вторачени в нейните измежду листата, Катето безшумно ставаше и отстъпваше няколко крачки назад в средата на стаята. Рунтавелка се измъкваше от шумата и по клона грациозно поклащайки опашка, скачаше на края на перваза, отиваше до купчинката ядене, набързо я омиташе, като не спираше да се взира в Катето, отмъквайки някоя голяма хапка в устата си и се шмугваше обратно в листата.
Така започваше всеки ден от лятната ваканция, докато една сутрин Катето напразно чака сума ти време на прозореца, чак лактите я заболяха. Слънцето се издигна по-нависоко и ярко напече право в лицето детето.
- Мамо - викна Катето като ставаше - няма я, Рунтавелка я няма!
- Ще дойде, маме, нали ѝ остави храничката на перваза!?
И на другата сутрин первазът си беше същият, и на по-другата... Рунтавелка не идваше. Катя не спираше да сяда до прозореца и да гледа с очакване в листата, докато слънцето не я напечеше.
И тази сутрин малкото момиченце отново беше там, слънцето се издигаше вече и а-ха да става, листата се разшаваха, и ококорените очи на Рунтавелка блеснаха между тях. Катя бавно стана и се отдръпваше навътре, когато забеляза две мънички черни точки с дълги опашлета да подскачат след Рунтавелка: на перваза тя не беше сама. Преди да пристъпи към купчинката храна, Рунтавелка се спря, до нея и две малки катеричета се вторачиха в стаята към застиналото в щастлива усмивка момиченце. Рунтавелка ги изчака първо те да започнат да ядат, след това се включи и тя, и след секунди всичко беше ометено.
- Мамо. мамо - развика се Катето, - Рунтавелка дойде и ме запозна с бебетата си! - Викаше и подскачаше от радост.
Катето отново бавно и безшумно се приближи към прозореца. Чифт ококорени бляскави очички я гледаха с благодарност сред зеления листак.
- До утре, Рунтавелке - подскачайки щастливо Катето изтича в кухнята при мама, вече можеше спокойно да закуси и тя.