автор: traveller

И като сняг, и като сън – донесен
през падащите шеметно листа,
връхлиташ ме, любима моя есен.
Валиш ме. Разтопено из дъжда
посяваш ми сълзи и прималяло –
когато се ора за своя ден,
объркано из себе си посявам
цветята на живялото без мен -
усмихнатите пъпки на липите,
едреещи невидимо зърна,
прегръдката на будещо се цвете,
нощта ми, есен - скрита зад стъкла,
ухаеща на няколко капчука
и свита като къшей от деня.
По жълто пак на прага ще почукам –
а ти ме погали.
За да заспя.