автор: mariq-desislava

Ще запаля оазиса,
съграден от костите на слънцето,
в пустинята-сърце ще акостирам,
ще се моля с чуждоземен шепот
на хартиените богове
(само те ме слушат).

Чужд на всички митологии
и обичания,
изранен и аскетичен
като вековна катедрала,
ти ще пролееш нежността си
(макар и лимитирана)
навсякъде -
да поникнат животи,
видения
пътища,
докато трескаво търся лицето ти
в разрушеното светилище
на дните ми.