автор: apostola

Животът е хубав и грозен.
Животът е мазен и лют.
В каруца, в карета е возен
и в него сме, като в приют.

С любов ни разнежва душата.
Със пръстче ни бърка в носа.
На въглен ни пърже с машата
и дрезгав ни прави гласа.

Със сЪлзите радост измива.
От мъкaта драсва черта.
Горчилка до дъно изпива
и тежка е вечер нощта.

Захванали нещо нататък,
бодем се на трън и на глог.
Затуй ни е толкова кратък,
за да не тежиме на Бог.