автор: mariq-desislava

Има кой да сипва звезди в небето -
едно лисиче в теб се топи
и от резените любов,
които щедро разпилява,
цялото пулсира.

Невръстна тишина запокитва упоено
в мъглицата останала от мен
тази оранжева вселена със зъзнещ хоризонт.

Плисват годините паяжинни вълни
и приспиват сенките, отлъчени от слънцето.
Няма как да ми стигне този живот
да те обичам достатъчно -
докато започне и почти го няма,
като нищо и половина,
като прескочено никога.

Само една небесна опашка,
безразсъдно разлюляна,
ще напомня, че ни е имало.