автор: ma_gi

Когато има за какво да те намразя,
светът се свива
в ирис на кротал.
И в този миг
за тебе ставам тази,
която Господ
първа
ти e дал.

Пиянството на моите прегръдки
събуди в теб
набъбващия страх.
Предаде ме.
Заключи ме на кръста.
Отрече се от мен
като от грях.

И се зави до кротичката Ева.
И стана щит
смокиновият лист.
Предъвквайки семейната вечеря,
ти трескав пи
с бокал от аметист,

че казват, за човешката отрова,
недосегаем ставаш.
И за всеки страх.
Но зрее Ева.
И ябълката е почти готова.
А ти?
Готов ли си за следващия грях?

Защото в твоя рай ще съм онази,
не от ребро,
а като теб – от кал.
И затова ще мога да те мразя,
света си свила
в ирис на кротал.