автор: LeoBedrosian

Лъчите на залязващото слънце
не са достойни, те за твоя профил
за връхчето на палавото зрънце
нахално вирнало сатен и строфи
лежерен е денят накрая
и слива се с плътта на мека вечер
на онзи вик от нямата омая
втъкан във тъмнината ни обречен
И моравите стъпки в небосвода
окачили на слънцето лъчите
ни водят къмто дъхава природа
познала кръговрата на мечтите.