автор: LeoBedrosian

На шията с провисено ключе
и двадесет стотинки с лъв във джоба
сред къщиците схлупени момче
търчеше със патъците на босо.

Тук рядко преминаваха коли
и мирни бяха улиците пусти
гърбата баба тихо го гълчи
О Шипка той, дали е наизустил.

Не бе капризно нашето момче
и "Школника" си караше по капли.
носът му вечно зимата тече
щастливи бяха му летата млади.