автор: rajsun

Ронят се, гонят се, капят листата,
кротнат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.

Като угаснали свещи дърветата.
Клоните голи и криви.
Свещи ли рекохме? Сбъркахме. Ето ги –
някакви йероглифи.

Гледай ги, гледай ги как са изписани!
Не е ли това Писмото,
неразгадаемо – както и смисъла
на есента и живота?

Давам им думата. Ето, напущам
врявата и със листата,
мили приятелю, с кални обуща
влизам и аз в тишината.