не знам дали ти се получава рисунъка
в старанието си между белезите да отвориш нови рани
ако се погледне отдалече може и да прилича на изкуство
това нежно сърце
тези изящни кървави струйки..
---
следобедна малка тъга
в края на лятото
като бавна тиха неделя
дъжд вали, слънце грее
и ето ръждясаха буквите
и се изрониха от сценария
на светлината вечерна
от полилея :)