автор: Albatros

... щом веселата детска глъч из парка привечер утихне,
с един последен слънчев лъч ще ти напиша късо стихче –
за теб, за светлите ни дни, които отлетяха нейде,
и как – към топлите страни, ятата вятърът ще вейне,
за плажа с черните скали, на който тихо те целунах,

за дивите валма бодли на нашата любима дюна,
ще те разкажа на света, да види цялата ти прелест! –
Жената – стих и сън, мечта за дом, за обич и постеля,
след веселата детска глъч из парка, в есента посърнал,
с един прощален слънчев лъч поне на стих – да те прегърна.

26 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 18, 45 ч.