автор: Kanegan

Този септември,
с цвят на рубин и злато,
облече дърветата
прегори стърнищата,
после с хлад се спусна
в деретата...
Косове, малки и гладни,
нижат по жиците,
безкрайни броеници...
А реките, потулени в
мъглива омара,
крият стон от сърцето
на блудница...
Вечер щурците
надпели тишината
събуждат луната
до злато узряла...
Нощта се промъква
с невидими стъпки,
зад стоборите;
по дворовете
заспиват селските грижи;
зад прозорците
заблестяват светлини;
шепнат устните тихо молитви,
послания към високи селения...