автор: Albatros

... по тихичко и от смъртта навярно само мама диша –
почти деветдесет лета – мишленце в кухненската ниша,
понявга готви мусака – и, щом тавенцето изстине,
докосва моята ръка – и казва ми: – Да хапнем, сине? –
щом котаракът у дома разбърка кошчето ѝ с плетки,
седи под дворната асма със две-три бабички – съседки,

в любимичкия си контош – че зимата е вече близо,
заспива чак след полунощ пред смахнатия телевизор,
и стари вестници чете – те, новите, са вече вехти! –
и все ме мисли за дете, щом покрай мене сурка чехли,
щом мама диша, няма смърт! – смъртта е зрителна измама.
О, Господи, бъди добър, щом някой ден си тръгне мама.

24 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 20, 10 ч.