автор: stanina

Не съм избирала нито къде да се родя,
нито каква, дори и спомен нямам
кога и как дошла съм на света...

Едни съм чувала, ги щъркелът донесъл,
но появила съм се аз във късна есен -
мен ме довлякла придошлата есенна река.

Студена, мътна е била водата,
намръзнала съм се додето ме намерят,
затуй мечтая сигурно за вечно лято...

а други в меланхолията на есента,
хармония откриват за своята душа
в килима от шарени окапали листа...

А с толкова човеци на земята
угода как за всичките да има -
едни най-радват се на белоснежна зима!

Но повеят на пролетта погали ли гората,
и пред очите ти за нов живот възражда се земята -
понасяш се отново на кръговрата на крилата!