автор: osi4kata

до батко

Вярвай ми, знам - съществува локал с топло местенце за всички ни. Барът - свободен, платен е изцяло от неизвестни дарители, може би ангели, може би - не, няма значение никакво, няма наистина, важното е, че съществува. Поискай си
мъничка бира и цаца, и чипс. Без притеснения, моля.
Сливай се с гостите, тук всички са ВИП и се познават отколе.
Никаква болка, ни капчица страх в този локал не виреят -
тук елексири за младост и смях най-неприлично се леят
и прожектира един апарат много реални картини,
и репортажи от нашия свят. Господи боже, прости ни!
Гости пируващи, също и вие. Грешни сме, живи сме. Хора...
Плът, от която душите ни гният. Този локал е отворен,
чакат те. Онзи красив господин със благородна осанка
май е баща ти, повиква те - "Синее",
той е! До него е мама -
нежна и млада, с фризура на кок, устните - с бледо червило, ахва и махва с ръката си кротко, виж ѝ усмивката мила. Моля те много, от мен ѝ кажи, че я обичам до болка. Лек път нагоре! В сърцето сте ми. Смърт няма. Няма! И толкова...