автор: LeoBedrosian

Виж птицата дръзка, свободна и волна, тя сее ли есен житo?
А колко красива е тя и доволна във своето просто гнездо.
Виж облака, който се храни от нашата кървава пот
дали е надянал хомот.
Виж славния вятър, на бора приятел, как вихрят се във менует.
А рицар печален отсякъл крилата на робския мелничен гнет.
Защо се напъваш, ти малко човече, угрижен за идните дни?
Последните жили пред скъсване вече са. Поспри се и ги пожали!